АРТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, СУВЕНИРИ и ПОДАРЪЦИ
GO TO → EN
М А Г А З И Н - Г А Л Е Р И Я

София, ул."Неофит Рилски“ №: 36 тел. 0888 10 52 53

ГАЛЕРИЯТА Е ОТВОРЕНА МЕЖДУ 10 И 19 ЧАСА
Наг Сент Миклош

Съкровищата на България – „Наг Сент Миклош“

През 1799г край град Наг Сент Миклош (Голям Свети Никола) (Nagyszentmiklós) в Банат– тогава в границите на Австрийската империя, а днес- в Румъния, е открито златно съкровище от 23 съда с общо тегло около 10 килограма. Случайно на находката попада работник на двамата българи преселници Христо и Кирил Накови. По-късно те го подаряват на император Йосиф II, за което получават благородническа титла. Съкровището е изложено във Виенския музей на история на изкуството, анотирано като прабългарско и датирано към 9 век. През 70-те години на миналия век, когато Людмила Живкова е министър на културата, австрийският канцлер Бруно Крайски подарява на българската държава копие на съкровището, което се съхранява и до днес в Националния исторически музей.

И по форма, и по украса съкровището е изключително разнородно и съчетава мотиви и техники на изработка от различни култури. Доказано е, че не е изработено наведнъж. Шест от съдовете (условно номерирани от 1 до 6) представляват кани с яйцевидна форма и сравнително дълга шия, разширяваща се в края. Имали са дръжки, които са напълно запазени при две от тях. Подобни кани се срещат в Римската империя, Китай, Сибир и южна Русия, но не са характерни за персийското (иранското) изкуство. Някои кани от некропола край Нови пазар са с форма, сходна с тези. Една от каните (съд номер 7) е с по-особена сплескана форма, характерна за Византийската империя. Част от съкровището е и фиала (съд номер 8) с елипсовидна форма и къса дръжка, характерни за античното изкуство. Четири от останалите съдове са тасове, два – канчета с форма, срещана в българските и аверските находки; три са купи с животинска форма, характерни за персийското изкуство; византийски по произход са патерите, означени като 15 и 16; пречупената форма на ритона се среща само във варварските находки; съд номер 19 е характерен за сасанидскоро изкуство, а другите две купи се срещат в различни култури в Европа и Азия. Украсата от митологични животни и хора, гравиран кръст, рунически надписи, копиевидни мотиви, палмети и розети – понякога съчетани заедно върху един съд, също доказват разнородния характер на съкровището.

Наг Сент МиклошЕдин от надписите е гравиран около кръст и е на прабългарски: BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH.ΔYΓΕTOIΓH.BOYTAOYΛ. ZΩAΠAN.TAΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH . В превод значи „Боил Зоапан направи този тас. Бутаул Зоапан го закачи (подари) за пиене.“. Недвусмислени са доказателствата, че тези съдове са били използвани от Кхан Аспарух. С гръцки букви е записана годината на изработване на съкровището – 6021г от сътворението на света, т.е. 693Г от раждането на Христос. Тя е написана и на прабългарски език „ален дилон“ – „годината на змията“. Действително по Прабългарския календар 693г е Годината на змията. А през същата година е управлявал Кхан Аспарух. Това означава, че съкровището е било изработено по негово време. Още повече, че в един от написите се чете името Есперих – така, както е записан владетелят в „Именика на българските канове“ – първият български исторически летопис. Кръстовете върху някои от съдовете не показват, че те са били изработени след християнизацията на българите по времето на Княз Борис I, а доказват, че прабългарските кханове са били християни. За Кубрат и внука му Тервел това е сигурно, казват историците. Тервел дори е канонизиран като християнски светец под името Свети крал Тривелий.

сувенир АспарухВ Работилница „Артикос“ предлагаме няколко талери, с мотиви от съкровището „Наг Сент Миклош“. Изработваме ги ръчно, чрез художествена галванопластика и кована мед, с възможност за различно покритие. Под формата на стилен плакет, след запитване, бихме могли да изработим ½ от съд – отново от мед със златно покритие. Разгледайте нашия сайт www.artikos.bg , където ще откриете тези и други талери, съдове и плакети с мотиви от различни български и тракийски съкровища. За контакт с нас използвайте Формата за контакт на сайта, e-mail: info@artikos.bg или телефон +359 888 10 52 53. Следете всичко актуално и във фейсбук страницата ни: www.facebook.com/ARTIKOS.BG

Вашият коментар