Розетата от Плиска – календарът на българите или звездата на мага?
Розетата от Плиска е бронзов артефакт, открит през 1961г в старата столица Плиска. Представлява седемлъчева звезда, тип медальон. От едната й страна по двойки са гравирани знаци, вероятно букви, а от другата страна – знак, който се смята за знака на рода Дуло. Среща се върху още повече от 160 графити, керемиди, каменни надписи, гравировки върху мед, сребро и злато. В средата, от страната на знаците, има малка халка за закачана, така че розетата да стои хоризонтално, успоредно на земята. Това е една от причините да се смята, че тя е била използвана за гадаене на времето. Но категорично разчитане на знаците, гравирани върху седемте лъча и доказателство за нейното използване все още няма няма. Всъщност, предположенията относно нейното предназначение са няколко и във всяко едно от тях има логични и приемливи тези. Някои от тях ще прочетете тук, по-надолу. Дали са истина или са просто предположения – оставяме на вашата лична преценка и убеждение.
Една от тезите се базира върху седемте лъча и познатите тогава седем планети, включващи Слънцето и Луната. Всеки лъч отговаря на ден от седмицата и на една от планетите. Чрез розетата древните българи предсказвали времето и влиянието на съответната планета върху конкретен ден. Според Ал. Хофарт планетите са подредени по часовниковата стрелкапо т.нар. „планетарен модел“ и отразяват дните от седмицата:
- Слънце – неделя
-
Марс – вторник
-
Юпитер – четвъртък
-
Сатурн – събота
-
Луна – понеделник
-
Меркурий – сряда
-
Венера – петък
Най-горния лъч би трябвало да бъде този на Слънцето, за да бъдат изправени знака на кръста и прабългарския знак от другата страна. В своите въпроси до папа Николай I българският княз Борис I съобщава, че българите имали обичая да съблюдават добрите и лошите дни от седмицата, когато им предстояло важно събитие или сражение. Затова се предполага, че Розетата е такъв „инструмент“ за предсказания. Как обаче е бил използван и как са разчитали показанията му – остава загадка.
Подобни розети са откривани в Шумер, Акад, Асирия, Вавилон и е позната като „Звездата на магите“. Седмицата в държавата на шумерите е свещено астрономическо отражение на седемте крупни обекта в нашата галактика. В шумерските магически, спически и хронографски записки се говори за 7 порти, 7 планини, 7 воини, 7 свещени пламъка, 7 дни и нощи. Поставените от шумерския герой Зиусудра хора в кораба-ковчег, спасил света при потопа, също са 7. По-късните герои Утнапищим и Ной всъщност доразвиват и преповтарят мита.
Розетата от Плиска всъщност може да постави под съмнение истинността относно идването на българите от Азия. Поразителна е приликата между гравираните върху Розетата знаци и буквите от Линеар А и Линеар Б – писменост, използвана на о.Крит, а езикът, на който се произнася условно се нарича минойски. Отдолу може да видите цели 14 съвпадения между знаците!
Много учени твърдят, че всъщност българите са люлката на цивилизацията – тази около Черноморския басейн. Отделно има други хипотези, че Ноевият ковчег е на дъното на Черно море. И че Новия свят започва от неговите брегове. И че това сме ние, българите.
А ако съвпадащите символи от Розетата бъдат прочетени така, както звучат на линеарните писмености, ще се получат БЪЛГАРСКИ думи.
Дали това значи, че всъщност егейската писменост произтича от тази, открита около черноморския басейн, за която пък се твърди, че е древнобългарската?
Знакът от другата страна IYI единодушно се тълкува като знакът на Небето, на Бог. Дингир се нарича богът-небе при шумерите. Нин-дингир („повелителка на бога на небето“ – шум.) е жрицата, която обслужва този култ. Това име става емблематично за цяла Евразия с многобройните си вариации според местното произношение – Денгер, Дангра, Дингри, Тенгер, ТАНГРА, Тенгри и Тингир. Върховното божество на българите е именно Тангра и определено символизира Небето. Негов символ при шумерите е Конникът, пронизващ с копие лъв. Това изображение, срещано многократко в Междуречието, несъмнено пък е прототипът на Мадарския конник.
Определено Розетата от Плиска не е разчетена напълно и категорично. И със сигурност предизвиква доста повече въпроси, отколкото да дава отговори. Засега тя остава единствения артефакт по рода си, който разкрива някои от аспектите на българската цивилизация.
Притежанието на копие от нея някога вероятно е било знак за принадлежност към висшата прослойка на кановете. Днес тя е символ за принадлежност към големия и древен род на българите! Символът може да притежавате и вие – под формата на медальон, ръчно изработен чрез галванопластика и кована мед, и посребрен, вграден върху естествена кожа или като посребрен плакет върху дърво в луксозна кутия! Вижте ги тук: www.artikos.bg