Тиха нощ, свята нощ…

Цялата къща ухае… смесват се миризмата на пълнени чушки с боб, прясно изпечена питка… баница с тиква… целият ден мина в суматоха около приготвянето на постната трапеза за Бъдни вечер. А светът сякаш е притихнал… в очакване. Вълшебна нощ предстои. Тиха и свята. Нощта, в която сред сламата в обора се ражда Иисус Христос.

Според традицията тази вечер на трапезата, а в някои райони – върху слама на земята, се подреждат нечетен брой постни ястия. Постни сърми, чушки с боб, ошав, тиквеник, содена питка. В огнището се слага голямо дърво от дъб или круша, което да гори цяла вечер – бъдника. Символизира раждането на новото Слънце и Иисус Христос, а топлината и светлината от него са причината самата Божия Майка да гостува на трапезата. За нея се нарича и първия къшей хляб. Питката се разчупва от най-възрастния в дома. А ако в парчето за Дева Мария е парата от питката – плодородие и берекет ще има за всички в къщата през новата година. Ако пък е в някое от другите парчета – на който се падне, той ще бъде здрав и честит през следващата година. Всички сядат заедно за вечеря и стават заедно – за да зреят нивите едновременно. Масата не се разтребва – вярва се, че душите на мъртвите в тази нощ слизат на земята и също се гощават с постните ястия.

Една вечер в годината, когато всеки бърза да се прибере в родния дом. Да се събере семейството в очакване на Спасителя. За да посрещнат всички заедно, с пост и молитва, Новото време. Новият свят. В тази тиха и свята нощ…