Стани, стани Нине!

На Бъдни вечер и Коледа по българските земи се изпълнява още един обичай за берекет, здраве и прогонване на злите сили – Коледуване.

Името произлиза от думата calendae – първите дни на месец януари, когато са се извършвали обреди за плодородие и благополучие през годината. Самото Рождество, което е съпроводено от Коледуването, по Юлианския календар се отбелязва на 6-ти януари. По нашите земи до 1990г също Коледа се е празнувала тогава.

Подготвоката за обредния обичай започва от Игнажден, когато се събира група от 10-15 мъже – млади неженени момчета, с един по-възрастен женен водач. Разучават коледни песни и подготвят традиционното облекло – потури с вълнен кожух и калпак, на който се закичва китка здравец. Всеки коледар носи украсена дебела тояга.

Обичаят започва в нощта на Бъдни вечер. Групата коледари обхожда домовете като започва от изток и обикновено от дома на най-почитания в селото – кмета, попа или даскала. По пътя и пред вратите на домовете коледарите пеят песни и потропват с тоягите. Наричат здраве и берекет в дома, а жената в къщата ги дарува с домашно изпечен кравай, който се нанизва на тоягата. Стопанинът кани коледарите около трапезата и ги черпи с домашни вино или ракия.

Вярва се, че не е добра поличба да се срещнат две групи коледари и лятото ще бие градушка или ще се случи нещо друго лошо. За това, ако все пак се срещнат – коледарите се бият помежду си или си разменят тоягите.

Обичаят обикновено свършва призори при чешмата, където се играе хоро.

Една от най-популярните песни при Коледуването е „Стани, стани Нине!“:

Стани, стани Нине,

Нине господине.

Че ти идем добри гости

добри гости коледари.

Тръгнали сме чак от снощи

в тези дълги тъмни нощи.

Да ви търсим кой къде сте,

да ви носим добри вести-

колко билки по земята

толко здраве в тая къща!”