Симеоновден празнуваме на 1 септември
Имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Мона, Марта. Икона за тях с образа на техния закрилник – Св. Симеон Стълпник, вижте ТУК.
На 1 септември почитаме Св. Симеон Стълпник и неговата майка – Св. Марта. Преподобният Симеон е роден в Мала Азия през 357г. Отдава се на отшелничество и за да се отдели от хорската суета, си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тяхна килия на върха на кулата. Затова бил наречен Стълпник.
Още като малък, по време на една служба, той чул думите „Блажени бедните духом… Блажени кротките… Блажени кротките и жадните за правда…“. До него седял възрастен мъж и Симеон го попитал възможно ли е всъщност да бъде достигнато блаженството, за което се говори. Старецът му казал, че е възможно – като се отдаде на пост и молитва, на смирение, и се отдалечи от греховния свят в непрекъснат разговор с Бога. Явно тези думи силно впечатлили симеон, защото той поел именно по този път. Първо станал монах, после се отделил в пещера, а накрая – в каменната кула. Доживял до 103 години. Когато тялото му било пренесено и изложено за поклонение, в стаята влязло глухо и нямо момче, което обаче веднага се изцерило. Така започнали чудесата с изцеление на неизлечимо болни, които с молитва и вяра, се случват и до днес.
В народните обичаи Симеоновден дава началото на есенната оран и сеитба. Земята се подготвя за зимата, като на много места са се правили специални обреди – на рогата на воловете, с които ще се оре нивата, са се поставяли малки кравайчета за берекет. В някои села в Северозападна България домакинята коли петел пред каруцата с воловете, преди да излязат – курбан за Св. Симеон. Орачите отиват да орат пременени с чисти нови дрехи, каруцата е накичена с цветя, а в торбичката на стопанина на нивата има прясно опечена питка. Ритуала на новата започва с изораване на една бразда, след което питката се чупи на четири парчета. Първото парче се хвърля на изток към слънцето, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята, а четвъртото стопанина изяжда сам. Храна обратно вкъщи не бива да се връща.
На много места със Симеоновден се свързват поверия, подобни на тези на Игнажден. Не се дава нищо назаем, за да не излезе берекета от къщата. Не се пере, за да не са празни класовете на нивата. Не се пали огън преид да се е върнал стопанина от оран, за да не изгори нивата. С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата. На връщане от нивата, ако орачите срещнат бременна жена се смятало за много добра поличба – реколатата ще е много добра. А ако пръв в дома влезе богат, заможен човек – значи благополучието скоро ще дойде и в този дом. А ако денят е слънчев – месец януари на следващата година ще бъде топъл.
Зимният Симеоновден празнуваме на 3 февруари. Тогава почитаме Св. Симеон Богоприемец, който посреща Дева Мария в храма, когато тя отива да представи сина си на Бога, според традициите тогава – на 40-тия ден след раждането.
