АРТ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, СУВЕНИРИ и ПОДАРЪЦИ
GO TO → EN
М А Г А З И Н - Г А Л Е Р И Я

София, ул."Неофит Рилски“ №: 36

Св. Петка

Св. Петка почитаме на 14 октомври

На 14 октомври почитаме паметта на Св. Петка. Денят се нарича Петковден и според народните вярвания, слага края на есента. Приключва и полската работа. Вярва се, че не бива да се плете и шие от Петковден до Димитровден. В някои райони принасят в жертва черна кокошка, а в други задължително на трапезата има праз.

Св. Петка е покровителка на жените и домакинската работа, на семейството и българите. Нейни икони се появяват по нашите земи още през XIII век. Построеният от Ванга храм в Рупите носите името на Св. Петка.

На Петковден имен ден празнуват Петко, Петка, Петкана, Параскев, Параскева.

Св. Преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Св. Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици както в България, така и в целия православен свят.

рисувана икона Св. ПеткаПреподобна Петка живяла в XI век в малкия град Епиват, в Тракия, на Мраморно море. Родителите й били българи, заможни и състоятелни хора, известни на мнозина. Брат й бил монах, стигнал до архиерейски сан. И тя, като него, проявявала наклонност към монашески живот. Посещавала редовно църквата и веднъж там чула думите на Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“. Тия думи на Иисус Христос я развълнували силно. Размислила и решила да ги изпълни. Още на излизане от храма съблякла богатата си одежда и я подарила на един просяк. Така започнала да прави редовно, а родителите й започнали да я упрекват. Тя обаче отговаряла с думите: „Иначе не мога да живея!“.

След смъртта на родителите си, Петка раздала богатсвото на бедните и се заселила в Ираклийско предградие, при храма „Покров Богородичен“. Там прекарала в усамотение пет години. След това заминала за Палестина, като изпълнила едно от най-големите си желания – да се преклони пред Гроба Господен. Отдала се на усамотение в Йорданската пустиня и там изживяла годините до дълбоки старини. Един ден й се явил ангел, който й казал, да се върне обратно в родния град, където да остави тялото си и да предаде душата си на Господа. Преподобна Петка се върнала в Епиват, където вече не били останали живи роднини и познати. В пост и молитва там минали и последните две години от живота й.

След смъртта й била погребана извън града, като чужденка. По същото време починал някакъв моряк, чието тяло било захвърлено в близост до гроба на Св. Петка. Благочестиви люде погребали разлагащото му се тяло в гроба Петка, но останали изненадани, че тялото на светицата се е запазило нетленно. Същата вечер един от тях имал сън – явила му се млада жена в богати одежди, съпроводена от войска. Един от войниците се доближил до него и попитал: „Защо тъй презряхте тялото на Преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята!“. Тогава и самата млада жена проговорила: „Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрадта. Моя родина е Епиват, гдето и вие живеете.“.

На другия ден видението било разгласено, а гробът разровен и Света Петка била погребана по тържествен начин в храм „Св. Апостоли“. В 1238г българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в Търново. В тяхна чест бил построен храмът „Преподобна Петка“, където се съхранявали. В следващите столетия мощите на светицата били пренасяни и опазвани от турските нашествия във Видин и Белград, докато накрая били положени в румънския град Яш. Там почиват и до днес.

Пред мощите на Света Преподобна Петка са се случвали и се случват и сега множество чудеса – слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от неизлечими болести оздравявали.

Разгледайте икони с образа на Св. Петка ТУК. Възможно е да изпишем и конкретна икона, желана от вас, в размер по ваше желание. За срок на изработка и цена св свържете с нас на тел 0888 10 52 53 или ни пишете ТУК.

Вашият коментар