На 17 септември отдаваме почит на християнските добродетели
На 17 септември църквата почита паметта на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка Света София. На тях са наречени основните християнски добродетели: мъдрост, вяра, надежа и любов.
Обикновено празника се отбелязва с прясна питка и грозде или други плодове, които се раздават за здраве, щастие и любов. В народната среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Димитър Маринов: „Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3-то, 6-то, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатстово му изчезва. … Болестите отиват да морят главно в лоши къщи.“ Защо вяра, надежда и любов?
През втората половина на първи и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива християнка – София. И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост. Животът й бил низ от добри дела. Имала 3 дъщери – Вяра, Надежда и Любов. Под ръководството на майка си децата изучавали пророческите и апостолските книги. С чистотата и благородството си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Самият император Адриан – гонител на християните, поискал да ги види и заповядал да бъдат заведени в двореца му. Трите момичета и майка им разбрали смисъла на „поканата“ и тръгнали заедно хванати за ръце, а пред портите на императорския дворец се прекръстили.
На срещата с императора майката София твърдо заявила, че тя и дъщерите й са християнки и носят скъпоценни християнски имена. Императорът отказал да води повече разговор и изпратил трите момичета и майка им при знатна римлянка на име Паладия за 3 дни. След това трябвало да се явят отново пред него и, премислили, по негово искане да се откажат от християнството. През тези три дни обаче Света София беседвала с дъщерите си и ги поучавала: „Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда, вяра, непоклатима надежда и нелицемерна любов.“
След три дни отново били отведени при императора, който опитал – първо заедно, а после и разговаряйски с всяка поотделно, да ги склони да се отрекат от християнството. И четирите не предали вяра си. Тогава императорът заповядал 12 годишната Вяра, 10 годишната Надежда и 9 годишната Любов да бъдат измъчвани до смърт пред очите на майка им София. Три дни след като майката погребала дъщерите си, починала и тя самата. Църквата почита и София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777г. В Елзас, Франция.
Имен ден празнуват София, Вяра, Вера, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любо и сродните им.
