На Антоновден се меси питка за чумата
На 17 януари почитаме Св. Антоний. Смята се за покровител на чумата и болестите. Икони с неговия лик може да видите ТУК.
Според легендата Антоний е роден в Египет през 251г. Останал сирак на 20-годишна възраст , раздал богатството на родители си на бедните и се оттеглил в една гробница. Една нощ обаче през отвора на гробницата незнайно от къде го нападнали змии, лъвове, скорпиони, вълци и мечки. Антоний се борил с тях, но бил тежко ранен. И както ненадейно се появили зверовете, така и изчезнали. Озарила го светлина и раните в миг заздравели. Разбрал за чудото, Антоний попитал къде е бил Иисус до сега и защо не го е спасил от зверовете. Тогава се чул глас: „Аз бях тук, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!“. След случилото се Антоний се преместил от другата страна на Нил, затворил се в една пещера и останал там 20 години. За постъпката си бил възнаграден със способността да лекува. А излекуваните съветвал да благодарят на Бог, не на него. Починал на 105 години, на 17 януари 365-та година.
Според българските обичаи на Антоновден жените месят питка, която помазват с мед – да е блага чумата, шарката, да кротуват болестите. Една питка се нарича за чумата и се качва на тавана. В Разградско болестта е наричана „леля“, а от там и идва другото име на празника – Лелинден. В Пиринско пък се вярва, че на Антоновден болестите се събират и на следващия – Атанасовден, тръгват по хората. За това на този ден не се плете и шие, не се варят боб и леща, за да не се разлюти шарката. И двата дни – Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи и железари.
Имен ден на 17 януари празнуват Антон, Антония, Антоан, Антоана, Андон, Доника, Дончо, Донка, Тончо, Тонка, Тоня. Името Антон означава „безценен, който няма цена“. Честито на всички празнуващи!